И старият ловец, като въздъхна, почна да ми разказва спокойно и равно, с глас, който сякаш извираше из самото му сърце, дивна легенда за тия Самодивски скали, които се виждаха очертани в небето, осветени от лъчите на заходящото слънце, остри, високи, далечни, непостижими, надвесени, обрасли в мъхове и лишеи.
Тъмнееха гъсти ресници, мъртвешки склопени. Из полуоткрити уста бе потекла струйка алена кръв и обагрила бялата й гушка. Едната й ръка още държеше острия сърп, другата грижливо стискаше ръкойка класове.
Но ето, че смелият момък отново се показвал висящ над бездните със скъпата си другарка на ръце. Те излезли толкова високо, че не се виждали вече. Ала върхът на опасните скали бил още по високо.
Как се пише книга: Мария Нориега и Невена Митрополитска
Боне се завайка около нея и не знаеше какво да прави. Нивата орана-недоорана се печеше на слънцето.
Приключихме, гушнахме се, този път си поговорихме малко, тя се отвори леко:
Ноща тепърва почва, да видим до сутринта какво ще се случва.
- Готино е, да, ааа..... някакво друго удоволствие доставя ли ти?
:):)Ще виеш , като кърпатски вълк всичко друго е БЛЯ-БЛЯ. Омокри катеричката и не се вживявай толкова. Ако желаеш може и коремчето да надуеш ,ще те вземем нямааа те оставим Я:):):)
И ту развълнувано глъхнеше, ту смело се вдигаше, сякаш се бореше с някоя безкрайна скръб, с някое злокобно съмнение, и победоносно взимаше връх и се носеше стремително и гордо.
Екливи и ободрителни смехове му отговориха от околните нивя.
Чу го Пенка отдалече и му прати закачлива и ??????? обична песен.
Уморените добичета се спряха. Боне отиде пред тях и ги замилва по челата.
Коя младост не би желала да види най-хубавото нещо от най-високото място? Но кой би предприел тоя път, пълен с опасности и неизвестност?